„Един от многото“-Слави Трифонов и Ку-ку Бенд

„Един от многото“-Слави Трифонов и Ку-ку Бенд

Днес на 20 декември излезе последният албум на Слави Трифонов и Ку-ку Бенд…

Това е двадесет и първият албум на Слави и бенда и съдържа двадесет и една песни,предполагам и щеше да се казва 21,ако Адел не ги беше изпреварила.Албума се казва „Един от многото“ и от всичките 21 песни аз чух само 6,като до тук ми допадат най-много едноименната песен „Един от многото“(ако може да се нарече точно песен) и песента на Цветелина Грахич-Искам те пак.За другите ми трябва време да им свикна,но като се има предвид,че знам абсолютно всички песни на Слави и Ку-ку Бенд до момента,едва ли ще останат ненаучени. 🙂 Да,от малка съм луда фенка на Слави и искам да се омъжа за него!

„Преди 4 години сценаристът Ивайло Вълчев отива при Слави Трифонов и му показва нов текст. Странен е, строфите не се римуват, а думите трудно могат да се вкарат в някакъв ритъм.Водещият обаче влиза в студио и го записва без музика, просто декламира текста така, както го усеща. Прави го един-единствен път. По-късно Слави предлага на Евгени Димитров като фон да звучи музика по мотиви от втората част на Седма симфония на Бетховен. „Много е шашаво и ексцентрично“, е първият отговор на Маестрото. И му отнема месеци наред, за да напасне текста към точно тази мелодия с компютърни програми.“(в.24 часа)

Edin_ot_mnogoto

Годният цитат се отнася за песента „Един от многото“,към която ще пусна линк по-долу,но пускам и текста,така че първо го прочетете и след това чуйте „песента“,защото така по-лесно ще възприемете за какво става въпрос.Може би поради липсата на рима и абсолютно нетипичното звучене ми трябваха няколко слушания,за да вникна в текста(не се сетих просто да го потърся в интернет и да ги прочета).

„Един от многото“

Преди да се родя,
една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка.
Една секунда преди да се родя,
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка,
наричах го със думи, от които
във гърлото ми пламваха пожари,
обезумял го блъсках във стената,
в очите ми сълзи и кръв се смесваха,
а аз крещях, заплашвах, убеждавах,
накрая даже молех като пъзльо
и исках едно-единствено…
Едно-единствено,
но той не ми го даде.
Докато удрях, той не се и дърпаше,
а само ми се смееше със глас.
Когато му омръзна,
той стисна юмруците ми в длани,
заби глава в челото ми и каза:
„Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!“

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново –
един-единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново –
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя, но не човек, а камък.
И не защото ме е страх от хората, не само…
Не ме е страх от тях, каквито са –
плът, кръв и кости, мускули и зъби,
но ме е страх от туй, което те усещат –
тъга и самота, любов и радост,
предателства, приятелства, измами…
Не исках повече това, но го получих.
И за добавка
сърце ми даде Богът мой приятел.
„Пълни си го – ми каза – с чувства разни,
а ако щеш пък, дръж си го и празно.
Каквото да направиш – ще е грешка,
ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш“…

Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш,
краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен,
а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали…
Това е най-ужасното.
Такива като теб ме карат да се раждам
отново и отново, отново и отново, отново и отново…
И все човек, не камък…

Ето и видеото :

Имам усещането,че това е най-трудния текст,който се е налагало на Слави да научи и че това може би ще е една от малкото негови песни,които не мога да запомня.

Cvetelina Grahich

Споменах и песента на Цветелина Грахич…мнооого драматична.Текста отново е на Ивайло Вълчев,който с ръка на сърцето мога да кажа,че ми е любимия текстописец и сценарист при Слави.

Много интересен и неочакван е дуетът между Гъмзата и Деян Неделчев „Двама мъже и половина“.Преди няколко часа излъчиха и клипа,в който неочаквано за мен Икебаната не се мята като риба на сухо.Песента ми харесва и най-вече припева.Клипът още не е качен в YouTube,така че пускам линк към страницата на „Шоуто на Слави“ където можете да го видите.

Гъмзата и Деян Неделчев – Двама мъже и половина

От днес 20.12.2012 албумът на Слави Трифонов и Ку-ку Бенд „Един от многото“ можете да закупите от бензиностанции „Лукойл“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *