Елиф Шафак – Любов

Любов

Елиф Шафак – Любов

Една страхотна книга посветена на любовта…

Като казвам книга посветена на любовта, моля ви, не си мислете, че това е поредната ужасно захаросана любовна история. Гарантирам ви, че четейки тази книга няма да хванете диабет, най-много да ви накара да се замислите…  За мен лично книгата не беше леко четиво, но за сметка на това много приятно. Е, няма какво да ви лъжа има малко от онази познатата любов, за която пишат на всякъде, но тя е толкова естествена, очаквана и непринудена….

Любов

Основни герои в книгата са американка с разпадащ се брак на име Ела Рубинстайн (еврейка, работеща в издателска къща) , Азис Захара ( Автор на книгата „Сладко Богухулство“, която Ела чете.Не е турчин или арабин,но няма да разкривам повече, защото това е част от историята.(след 4-5 страници спрях да си представям родният Азис- Василка)), Шамс от Тебриз (любимият ми герой в книгата, странстващ дервиш) и небезизвестният Руми ( суфистки мистик).

Историите в книгата са две: Любовната история между Ела и Азис и по-дълбоко любовната между Шамс и Руми (не, няма нито soft, нито  hard гей изпълнения). И двете истории приключват с много сходен край, за които отново няма да кажа нищо повече. Повярвайте ми, няма да изгубите времето си четейки този роман, който е напълно достъпен и в интернет на български език.

Просто го прочетете и много ще се радвам, ако споделите с мен какви мисли и емоции предизвика у вас този мистичен роман.

Loading Facebook Comments ...

5 comments

  1. Teia Ted says:

    Аз съм единствената, която не хареса книгата. Съвременната история е доволно бозава, независимо от края – доста „диабетни“ книжлета са пълни с подобни истории за късната любов и скучният на младини човек, станал много извисен и смислен на средна възраст, кхъм-кхъм! /покашляне от типа „иронично към подигравателно“/. А историята на двата момици, почитатели на еднополовата любов, е особено неприятна. И то не с това, че е еднополова, а най-вече с това, че проповядват някакви неща, които не се отнасят до тях в реалния живот. Историята им е наситена с егоизъм и егоцентризъм, без грам замисляне за околните и техните чувства. И нямам предвид само девойчето, погинало от любов. Цялото им отношение към света. Извинявам се, с коментара си не хейтвам, просто много съм мислила върху книгата и изобщо не мога да се съглася с всеобщото мнение. Книгата има своите достойнства, но те определено не са в това, за което пишат критиците – от моя гледна точка, разбира се. Поздрави!

    • Lilly says:

      Честно, казано се радвам, че най-накрая има човек, който не е харесал книгата. Хубаво е, че си прочела книгата изцяло през своите очи и споделяш мнение различно от общото. За мен това е книга, на която бих гледала по различен начин при всеки прочит. Аз не възприех любовта на Руми и Шамс като хомосексуална наклонност, но както казах разказа е различен за всички очи. Радвам се, че сподели мнението си. 🙂

      • Teia Ted says:

        може бих я прочела някога, след години и може би бих видяла нещата по друг начин … знам ли … но събрах сила само за един прочит макар, че обикновено чета една книга и се връщам доста време към нея, за да препрочета отделни пасажи или направо отново „от-до“

  2. Teia Ted says:

    признавам им интелектуалното приличане, но типа крайности във взаимността, описани в книгата, са отвъд него
    радвам се, че и ти прие коментара ми нормално, защото голяма част от приятелите ми ме гледат лошо, когато говорим по темата 🙂

  3. myhappypond says:

    wow! Не съм чела книгата, но се зачетох в коментарите на Teia и ми стана интересна критиката й! Харесвам хората да разсъждават, над това което им се поднася, а не просто да го поглъщат.
    Аз съм тук по друг повод сега обаче 🙂 Да те „тагна“ ей за тази награда: http://myhappypond.com/2013/09/versatile-blog-award/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *