Стефан Вълдобрев и Обичайните заподоздрени

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподоздрени

Едва ли има някой, който е имал дори бегла комуникация с мен през последните 4-5 дни и да не е чул думите “ Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени „…

Започвам с малко предистория. През последният мартенски ден с Мимито (братовчедка и най-добра приятелка) се отправихме към мола с идеята да се позабавляваме малко в компанията на Красимира и Елисавета от Майко Мила, който представиха книгата си. Това удоволствие ни се отдаде за точно 45 минути, след което по независещи от нас обстоятелства трябваше да напуснем.

По-късно смених компанията и се присъединих към майка ми и прекрасните и приятелки, който се бяха събрали в една пицария. Бях забравила, че имат планове да ходят на участие на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Разбира се, бях любезно поканена и от моята уста веднага излезе едно голямо „Не“. Започнаха и тъпите причини: Сами не разходен (беше разходен по обяд, а не в ранното утро), не ми се ходи на бар, не съм се настроила, шумно ще е!, боли ме, сърби ме и т.н.

Тъй като винаги ми е много приятно в тяхната компания, като дойде време да ставаме и мен да си ме карат към нас, а те да ходят да веят коси из пловдивските барове, еднооо такова ми се прибираше. И ето ме мен, гордо изправена до едно буре пред сцената на бар, в който влизам за пръв път, с бира в ръка. С бирата ми беше малко трудно, защото се оказа, че когато пиеш от бутилка има закони на физиката, които действат безпощадно и следователно се олях около 4-5 пъти докато му хвана цаката, но само мама ме видя. Оказа се, също така и че в бара има само „истинска“ бира, без вкус на лимон, ябълка, грозде, райска ябълка и магданоз, което за мен отново беше стъпка извън сакралната ми зона на комфорт.

Връщам се на момента, в който стоя пред бурето, с бира  ръка, очакваща главните действащи лица да излязат на сцената. Горе-долу тогава се замислям „Абе, аз на тези хора знам ли им поне една песен?“. В този момент в главата ми изплува спомена, че когато бях доста малка баща ми работеше в „Прима“ и ми беше подарил албума на Стефан „…към“ и че бях малко влюбена в него (тогава съм била на 7-8 години) и знаех всичките му песни наизуст. Тези песни помня и до днес, но някак си целият образ на Вълдобрев беше избледнял в съзнанието ми с годините.

За Обичайните заподозрени знаех знаех, че са издали албум със Стефан, че част от бандата са Иван Лечев и Стунджи и до там. За съжаление, Лечев отсъстваше, но откровено казано, аз и моето невъоръжено с професионален нюх ухо изобщо не усетихме липсата му.

На сцената се качиха Стефан, Стунджи, „Ей, този го знам! Това е Еко.“ и едно момче. Момчето в последствие се оказа, че всъщност си е мъж, известен китарист. Но какво ви разбира Лиляна от китаристи? Е, този много бързо разбрах, че първо ми доста, хм, симпатичен, второ свири уникално.

Излизайки на сцената Вълдобрев започна да говори някакви неща, които ми се сториха изключително забавно и си казах, че тази вечер май ще се окаже доста добра. Е, не познах, вечерта не беше доста добра, а беше Уникална.

Доста бързо осъзнах, че новите песни, не са чак толкова нови и ги знам, но никога не съм се замисляла кой ги изпълнява. Стана ми толкова лятно и хубаво, че ми е трудно да го опиша. Всички мъже на сцената бяха всеки по своему очарователни, свиреха толкова хубаво, че си признавам не знаех как да реагирам. Ако някой, ме е наблюдавал как съм се облегнала на бурето и просто стоя и ги гледам, сигурно си е казал, тази май не се забавлява.

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподоздрени

Следва налудничавата час на разказа ми. Ако трябва да опиша себе си винаги бих започнала с емоционална. Вътре в себе си съм човек, който много лесно изпитва силни емоции. Лесно е нещо да ме трогне, да ме просълзи било то от радост или от тъга, да заобичам или да не харесам нещо. Не съм от хората, които крият емоциите си, но през онази нощ изпаднах в нещо като в ступор. Просто исках да стоя и да ги гледам. Не ми се пееше, танцуваше и куфееше както на всички на около мен.

В паузата между двата сета майка ми реши да се прибира, аз все още не зацепваща какво чувствам казах, че тръгвам с нея. Една от приятелките и беше забравила телефона си, незнайно къде и тръгна с нас, за да я закараме до тях и после да я върнем.

Качих се в колата и разбрах, че не искам да си ходя. Изведнъж се усетих, че тези хора са ме заредили с някаква силна емоция, която и до ден днешен не знам точно от какво се провокира.

Разбира се, не се прибрах, а се върнах и вече малко по в час попях и си потанцувах. Вторият сет премина доста по-емоционално от първият за останалата част от публиката. Личеше си, че музикантите искрено се забавляват и свирят с удоволствие, градуса на хората се беше покачил и всички пееха с цяло гърло. За танците няма да говоря, всеки си беше в неговият си филм, но енергията, която публиката изпращаше към сцената Стефан и Обичайните заподозрени връщаха към нас двойно.

Била съм на много участия на различни изпълнители, на концерти, но такова нещо никога не съм изживявала нито на стадион, нито в бар. Минаха 4 дни от тогава. Емоцията още ме държи. Слушам албумът им по три пъти на ден. Аз самата не мога да си обясня какво ми стана. Нямам търпение отново да отида на тяхно участие и ми е много любопитно дали и какъв тип емоция ще предизвикат тогава.

Вече знам, кой е готиният китарист. Казва се Мирослав Иванов и е омагьосващ. Има два самостоятелни албума, които можете да намерите в Spotify.

Задължително чуйте албума на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени- 10 1/2. Обещавам ви, че ако не друго то със сигурност ще се настроите на лятна вълна много бързо.

Не мога да повярвам, че написах 1000 думи и пак не можах да кажа точно това, което искам да кажа. Знам, че този пост никога няма да бъде прочетен от тях, но искам най-искрено да благодаря на Стефан Вълдобрев, на Веселин Веселинов-Еко, на Стоян Янкулов-Стунджи и не на последно място на новият ми любимец Мирослав Иванов за емоцията, която ме накараха да изживея.

Поклон пред таланта ви!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *