18.06.2015

18.06.2015

Днес утрото е много дъждовно. В Пловдив няма улици, а безброй реки. Изпращайки майка ми на работа вместо „Лека работа“ и казах „Слагай плавниците“. Сигурна съм, че на много хора това време изобщо не им харесва, но аз съм в къщи на сухо и му се радвам. Радвам му се истински поради няколко причини.

Първата е, че Сами (мопса) във вторник претърпя доста тежка операция и има нужда от хладно време, за да се възстанови по-бързо и леко. Следователно, това време е балсам за дихателните му пътища и тих ужас, за този, който трябва да го изкара на разходка.

Втората причина за радостта ми е, че имам да уча ужасно много по английски и в това време просто няма начин да се изкуша да изляза и да върша всичко друго, но не и да поуча.

Третата е, че съм на сухо! Не ми се налага да излизам и наистина нямам намерение да го правя освен за следобедната разходка със Сами, за която се надявам да открадна няколко мига по-лек валеж.

И четвърто, но не на последно място- обичам дъжда. Обичам мирисът му, звукът от падащите капки и изобщо чувството за чистота, която създава.

Пожелавам на всички да не се сблъскваме с грозното лице на дъжда повече. Наводненията, унищожените домове и отнетите животи… дано тази година да успеем да се порадваме на дъжда, а не както миналата да се слива със сълзите по лицата ни…

One comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *