Кулата Галата – Galata Kulesi

Кулата Галата – Galata Kulesi

Заедно със Света София, Кулата Галата с годините се наложила като един от най-разпознаваемите символи на Истанбул. Площадчето около кулата е много приятно, а гледката от терасата на кулата е спираща дъха!

galata kulesi

Кулата е издигната през 528 година от византийците, но не мислете, че кулата, която виждаме в днешно време е оригиналната кула. Първоначално е била дървена, а едва през 1433 е построена от камък, по-късно при буря горната част на кулата е унищожена. Преживяла е и няколко пожара, които унищожават вътрешността ѝ.

През 60те години на миналият век кулата е реставрирана, добавен е конусовидният покрив и е отворена за посещения.

galata kulesi

През годините кулата е играла ролята на склад, мелница, обсерватория, наблюдателница за пожари, а днес е основна туристическа забележителност. Високата 66,9 метра дълги години е била най-високата сграда в Истанбул. Днес в кулата има ресторант и кафене, но можете да ги пропуснете и да се отправите направо към най-високият етаж, където е терасата. За да се качите до горе може да избирате между стълбите или асансьор. Аз лично се спрях на вторият вариант, защото идеята за стълбището ми подейства доста клаустрофобично, тъй като кулата е широка само 16 метра.

af11bd9fb3fd1bf33ff8799888a96d53

Ако страдате от страх от височини не съм сигурна, че ще успеете да се насладите на гледката. Освен височината на кулата, местоположението и върху хълм създава усещането за още по-голяма височина. Първите ми крачки на терасата бяха доста несигурни признавам си, а и тя е доста тесничка, но бързо забравих за опасенията си. Мое лично мнение е, че е добре кулата да се посети малко преди залез, защото хората са доста по-малко, а и ще имате възможност да видите красотата на града на дневна светлина и на залез слънце. Ние уцелихме точно това време и накрая на терасата бяхме само ние и още една двойка.

Адрес: Bereketzade Mh., Galata Kulesi, Beyoğlu , Istanbul

Loading Facebook Comments ...

2 comments

    • Lilly says:

      Ооо, и на мен ми потреперва под лъжичката, но след минута-две наистина забравяш за страха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *