„Лолита“ – Владимир Набоков

„Лолита“ – Владимир Набоков

В промеждутъка между Коледна и Нова Година реших да нахвърля някой друг ред. Имам няколко учебника, които чакат да бъдат отворени и също толкова курсови работи, да бъдат написани. Обещах си, че преди да тръгна отново на лекции, ще съм преминала през това необходимо зло.

lolita-book-cover

 

За сега единственото ми четиво е Набоковата „Лолита“, към която съм изпълнена с противоречиви чувства. Определено ми е интересно да надникна в ума на този мъж, за мен лично с нищо по-различен от всеки друг стедностатистически педофил. Това е първото произведение на Набоков, което чета, но мисля да не е последното. Не се подвеждайте, че съм силно впечатлена от романа, напротив, както споменах по-горе, чувствата ми са противоречиви. Интересна история, разказана от първо лице „тип дневник“. Харесвам този начин на писане, защото ме кара да разбирам героя по-добре. Проблема ми с романа се състои в това, че е много описателен и подробен. Признавам, че съм прескачала цели страници с описания, което по-принцип не обичам да правя. Все пак чета една книга с идеята да я прочета…. цялата. Друго дразнещо за мен са и многото  печатни грешки.

Книгата е определена като еротична, но за мен в нея няма нищо еротично, просто защото не си падам по 12 годишни момиченца, и все пак романа е доста предизвикателен дори и към днешна дата, а какво остава през 1955 година, когато за пръв път е отпечатан романа.

 

„“Лолита“ се разказва от Хумберт Хумберт, литератор роден през 1910 година в Париж, чиито мисли са обзети от „малките нимфи“, както той нарича сексуално привлекателните момичета на възраст между девет и четиринадесет години. Тази мания по млади момичета се оказва, че е в резултат на неуспешен опит за връзка с детската си любов, Анабел Ли, преди преждевременната й смърт от тиф. Малко преди началото на Втората световна война Хумберт напуска Париж и заминава за Ню Йорк. През 1947 година той се премества в Рамздейл, малък град в Нова Англия, за да пише. Къщата, в която му е обещана стая, изгаря и той попада пред вратата на Шарлот Хейз, чиято идея за вземане на квартирант е изпълнена със сексуален подтекст. Докато двамата разглеждат къщата на госпожа Хейз, Хумберт обмисля различни начин да й откаже, но след като излизат в градината, той съзира Долорес (или Доли, Лолита, Лоли, Ло, Л), 12-годишната дъщеря на Хейз да се пече на слънце. Хумберт вижда в дъщерята Анабел Ли и мигновено се влюбва. Той охотно се съгласява да наеме стаята.Докато Лолита е на летен лагер, госпожа Хейз дава ултиматум на Хумберт в писмо, че той или трябва да се ожени за нея (оказва се, че тя е безумно влюбена) или трябва да напусне квартирата. Първоначално ужасен, той по-късно вижда живота с Лолита като негова доведена дъщеря като възможност тя да стане част от неговата фантазия. Шарлот изглежда, че не забелязва неговата неприязън към нея и страст към Лолита, докато не прочита неговия дневник. Ужасена и унижена, Шарлот решава да избяга с дъщеря си. Тя написва писма до Хумберт, Лолита и строг пансион за млади момичета, където възнамерява да изпрати дъщеря си. Шарлот се изправя срещу Хумберт, когато той се прибира в къщи и след като пренебрегва протестите му, че написаното в дневника му е бележки за роман, тя излита от къщи да изпрати писмата. Минаваща кола я блъска, когато пресича улицата и тя умира. Дете намира писмата и ги дава на Хумберт, който ги унищожава.Хумберт взема Лолита от лагера, като и казва, че майка й е тежко болна и е в болницата.“- Уикипедия

След публикуването на романа „Лолита“ се превръща в определение за преждевременно сексуално развито момиче. Някъде срещнах „Лолита“ като една от онези книги, които задължително трябва да прочетеш. Е, аз определено не можах да оценя подобаващо гениалността и. Мисля да изгледам и филмът, но Dominique Swain изобщо не ми прилича на 12 годишна и мисля, че партнирането и с Джеръми Айрънс няма да ми е толкова реалистично.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *