Оноре дьо Балзак – Дядо Горио

Оноре дьо Балзак – Дядо Горио

Болестта, която ме е затворила в къщи последните няколко дни, ми даде възможността най-накрая да завърша първото произведение на Балзак, което попадна в ръцете ми. От френската класика единствените две произведения, които съм прочела до момента са Стендаловото „Червено и черно“ ( бих го прочела отново), „Клетниците“ на Виктор Юго и „Около света за 80 дни“ на Жул Верн. В гимназията първият ми език беше френският и съответно би трябвало количеството френска литература минало през ръцете ми да е къде-къде по-голяно. Но уви, Госпожа Христозова така и не успя да запали интереса ми към страданията на дядо Горио или към мадам Бовари.

Преди седмица-две незнайно защо си свалих на Киндъла „Дядо Горио“ на Балзак… Книгата корено се различава от литературата, която четях през последните няколко месеца, но определено не съжалявам за този рязък завой, защото това произведение определено запали интереса ми към френската литература.

1885

Краят на дядо Горио е трагичен, както самият автор обещава в началото, но не очаквах тази книга да ме завладее и замисли до такава степен. Балзак умело показва социалното различие и черните души на хората независимо от мястото им на социалната стълбица. Сляпата любов на един баща към неблагодарните му дъщери и пътят на един гладен студент към висшето парижко общество.

Много ми хареса житейското израстване и решенията на студента, чиито живот и възгледи се променят силно при видна на чистата любов на дядо Горио към неговите красиви момичета с грозни души.

Смятам да продължа с френската класическа литература и ако можете да ми препоръчате произведение с удоволствие ще ги прочета.

Loading Facebook Comments ...

4 comments

  1. Svetlana Dimitrova says:

    Очарована съм да прочета позитивни отзиви за „Дядо Горио“ на Балзак. Обожавам френската и руската класическа литература. А Дядо Горио е изумителен роман, дълбок, суров, красив, жесток и реален.
    Препоръчвам ти „Евгения Гранде“ или „Йожени Гранде“ – преводачите така и не стигнаха до споразумение как трябва да звучи на български заглавието на този балзаков роман, а също и „Величие и падение на куртизанките“, „Жената на тридесет години“.
    Много жесток, много истински и много правдив.

    • Lilly says:

      „Величие и падение на куртизанките“ и „Йожени Гранде“ вече са свалени и чакат да бъдат прочетени. За мен, като човек знаещ правилата за четене и писане във френският език, е абсурдно Eugenie да се преведе като Евгени. Благодаря за предложенията, ще обърна внимание и на „Жената на тридесет години“.

      • Svetlana Dimitrova says:

        „Евгения Гранде“ бе много дълго прието за заглавие на романа на български и руски – първи преводач на романа е бил не друг, а Фьодор Михайлович Достоевски и сигурно е имал своите основания:))Така че повечето издания на романа на български са точно по този начин – Евгения Гранде. Като точно тези издания са превеждани и решавани как да се озаглавят от цели екипи преводачи, редактори и писатели, комисии от повече от 20 човека. Хубаво е че знаеш правилата, но спорът за Евгения или Йожени е между хора с титли в тази област, а не просто знаещи правилата, хора като доктори, професори, доценти, перфектно владеещи и френския и българския език. Аз самата не мога да реша кое е по-правилно дали Евгения или Йожени, въпреки че уча френски вече над 15 години, а и българския също продължавам да уча със старание и със смирение, надявам се.

        Моето пожелание към теб е да продължаваш да четеш и да учиш. Кратки пътища в знанието и литературата няма.

        • Lilly says:

          Най-просто казано, за мен лично не би трябвало имената да се „превеждат“. Колкото Йожени е Евгения, толкова и Питър е Петър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *