Моят Истанбул – част 1

Моят Истанбул – част 1

Очакванията,пътят и първи впечетления…

Слушам за Истанбул от много малка. Баба ми се занимаваше с търговия и в продължение на няколко години, почти ежемесечно ходеше да пазарува от там. Получавах какви ли не подаръци, за които би ми завидяло всяко момиче – рокли, обувки, шапки и какви ли не дрехи, каквто никое дете в детската градина не притежаваше. Тогава за мен Истанбул беше мястото, от където баба ми носи подаръци.

След като поотраснах дестинацията Турция не представляваше никакъв интерес за мен. В главата ми бяха Италия, Франция и други от по-големите европейски държави. Слава Богу, имах възможността от малка да пътувам в чужбина и посетих много от мечтаните дестинации. Интереса ми към Истанбул се роди преди около 4-3 години. Не помня какво точно го предизвика, но започнах да мечтая да посетя това място, последва едно сериозно ровене в интернет с проучване на оферти от различните туроператори. Както предполагам повечето от вас знаят, екскурзии до там има всеки уикенд, на достъпни цени. Но понякога в живото се получава така, че колкото по-достъпно е едно нещо, толкова повече го отлагаме по една или друга причина.

Най-пиковата точка в интереса ми към този прекрасен град беше когато започнах да гледам турски сериали. “1001 нощи” , “Листопад”, “Забраненият плод”, “Пепел от рози” и “Великолепният век”- това са сериалите, заради които започнах да изпитвам интерес не само към града, но и към начина на живот на хората в Турция, традициите им, навиците им и ако искате дори и кухнята им. Във филмите открих много сходни неща между нас и съседите им, че на момени чак се изненадвах. В същото време в очите ми се набиваше и огромната разлика… Осъзнах, че колкото сме близки, толкова сме и далечни…

Ще обобщя, че от Истанбул очаквах невероятни гледки и изобилие…от всичко по много. Е, градът успя да надмине очакванията ми!

Стига вече предистория. Както споменах в ” 30 факта за мен” приятелят ми е турчин и е от Истанбул. Както, може би, вече се досещате, той беше причината за първото ми посещение в града. Той отиде няколко седмици преди мен, за да се види със семейството си, а аз заминах с автобус…

Пътуването

От Пловдив заминах с автобус на турската фирма “Метро”. Организирането на пътуването беше доста елементарно и ми отне около час. Автобуси на “Метро” тръгват от София и Пловдив, всеки ден, през няколко часа. Причината да се спра на тази фирма беше, че много пъти съм виждала големите им лъскави автобуси и бях сигурна, че пътуването ми ще е удобно. Исках билет за понеделник в 9:30 и предния ден го закупих. Имайте предвид, че ако купувате билети от тази фирма, трябва да носите личната си карта или паспорта. Еднопосочен билет Пловдив-Истанбул струва 40лв, а ако ще пътувате в двете посоки е 70. Следващото нещо, което направих, е да отида да си купя лири, последва и следният разговор с любимия: “Ашкъм,утре в 16 часа да ме чакаш на Байрям Паша!” . С това организацията по пътуването ми приключи ( изключвам багажа, той е друга тема на разговор). Сега ако трябва да съм напълно честна с вас, ще споделя, че в офиса на фирмата ми казаха, че автобуса ще пристигне най-рано в 16:30, но исках да съм сигурна, че когато височайшата ми особа стъпи на истанбулска земя, това ще е под зоркия поглед на любимия и. Другата дребна подробност е, че нямах идея какво е Байрям Паша (предполагах просто, че е автогара).Разказвам толкова подробно пътуването си, защото моето пътешествие и изненадите започнаха още с потеглянето от автогарата в Пловдив.

В 9 часа моя милост се беше строила пред автобуса с куфар и ръчен багаж. За пътуването се бях запасила с голяма бутилка вода и, разбира се, подобаващо количество храна. В автобуса установих, че сме не повече от 15 пътници и тактично подминах мястото, което пишеше на билета ми и се настаних в задната част на автобуса. Още в него се почуствах чужденка! Всички с изключение на мен и на още една жена бяха турци, които не говореха български, в това число, за да е още по-интересно влизаха и шофьора и стюардесата. Тя поназнайваше някоя и друга дума, но колкото да ми поиска паспорта и да ми предложи нещо за пиене.

Пътувала съм много пъти в чужбина с автобус, както с организирана екскурзия, така и както този път с фирма превозвач. Е, такова нещо не бях виждала… Автобуса беше страхотен, големи седалки, екран с touch screen пред всяка седалка и слушалки. На екрана можеха да се играят няколко вида игри, да се гледат филми с HD качество( и турско аудио) и имаше Wi-Fi, който работеше след влизането ни в Турция.

Metro bus

След вида на автобуса, изненада за мен беше и обслужването в него. Оказа се, че закупените от мен предварително вода и храна са напълни излишни, защото стюардесата мина над 5 пъти да предложи вода,кола,фанта,кафе и всякакви неща за ядене. Аз отказвах да консумирам от тези неща, защото вече така или иначе бях купила това, от което имах нужда.Момичето явно реши, че не искам нищо, защото мисля, че трябва да го платя и започна да ми повтаря “Комплимент,комплимент.Моля, заповядайте!” Но моят телешки инат беше по-голям от нейната учтивост, но въпреки това и петте пъти ме убеждаваше да си взема нещо. Прекарах по-голямата част от пътя в дълбок сън и мога да кажа,с ръка на сърцето, че никога не съм имала толкова приятно и спокойно пътуване.

Първи впечатления

Събудих се на 20 мин от Истанбул, градът беше пред мен и веднага се залепих за прозореца. Бях подготвена колко е голям,но все пак се изненадах като го видях. А каква беше изненадата ми,когато разбрах, че всъщност това, което съм видяла всъщност е само част от него. Влизайки в града другата българка попита стюардесата дали автобуса спира на Байрям Паша. Не мога да ви опиша какво почуствах когато чух отговора.

Едно просто НЕ. Но щяла да попита шофьора дали ще минем от там. Жената притеснено ме попита къде са ми казали от фирмата, че спираме и когато и посочих същото място разбрахме, че има някакво недоразумение. На жената и казали, че има спирка на метрото до гарата и когато стюардесата потвърди се поуспокоихме. Оказа се, че Байрям Паша е квартала, в който се намира въпросната автогара, а името и така и не научих.

Бях много щастлива, когато видях Бурч, който вече леко изнервено ме чакаше час и половина. Когато се спуснахме по истанбулските булеварди първото нещо, което забелязах беше красивите фигури от цветя, които бяха навсякъде. Най-различни форми, от различни цветя, в различни цветове.. наистина очаквах нещо по….мръсно и грозно. Следващото нещо беше непрестанното бибибкане по улиците. Наистина за около 5 мин се изнервих до крайност, но в последствие свикнах и разбрах, че по този начин шофьорите едва ли не се предупреждават “отзад съм и идвам”. За движението в града просто не знам какво да кажа… там максимата “с нахалство към прогрес” важи на 100%. Можете да видите камьон товарещ стока, по средата на кръгово кръстовище и всякакви такива безумния, на които в България никога не съм става свидетел. С пешеходците е същото- изкачат навсякъде.

Тъй като бях изморена и пристигнах над вечер с Бурч се ограничихме до разходка в квартала. За това и за първата ми нощ в Истанбул, която гарантирам ви беше много интересна, прочетете в следващата част. От тук нататък започвам със снимките като сега за финал ще ви почерпя един чай край Босфора!

20130716_140141

Loading Facebook Comments ...

5 comments

  1. Снежана says:

    Много интересна публикация, нямам търпение за 2-та част, определено те бива да пишеш пътеписи! И леле билета е 40 лв. та то до София-Варна е 30 и пътуването е къде, къде по-неприятно… 🙂

    • Lilly says:

      Много се радвам, че поста ти е харесал. За цената на билета и аз бях много изненадана, особено като се има предвид самият автобус и обслужването в него.

  2. To says:

    Здравей. Тъкмо се връщам от Истанбул. Пътеписа ти ми повлия да си закупя двупосочен билет от Метро и снощи, докато се връщах толкова бях изнервена, че попитах приятелите си на висок глас “Лили от блога какво каза, че била харесала на тия стюардеси?”
    Толкова бяха груби, говореше само на турски (не претендирам да е на български, но като е международен автобус може да говори на английски). Абе като цяло ужасно неучтиви жени!

    • Lilly says:

      Съжалявам да го чуя! Дано не са ви повлияли на почивката. Аз съм пътувала с тях през 2013 от когато е и поста и действително бях очарована. Факт е, че миналото лято планирах да пътувам отново с автобус натам и бях запазила билети отново от Метро, но пътуването отпадна. Благодаря ти за мнението, вече бих се замислила дали да използвам техните услуги.

      • To says:

        Беше неприятно, таблетите не функционират напълно – няма wi-fi, тв и филмите са с турски дублаж. Но аз лично ако пътувам втори път до Истанбул бих ползвала бързия влак, който всъщност пуснаха преди 2 месеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.