Моят Истанбул – част 2

Разходка по Босфора

Моят Истанбул – част 2

Презадоволени очаквания…

 

Пристигането

Продължавам от там, където спрях в първата част от пътеписа. Вече споделих очарованието си от инфраструктурата на Истанбул – зелени и цветни площи разпределени покрай всички големи булеварди, огромни шест лентови платна ( това не е навсякъде, а при улиците, които свързват кварталите в града, в старата част на Истанбул има улици, по които едвам се разминават два автомобила), сериозно количество табели оказващи кои квартал на къде е и разбира се опътващи към по-големите забележителности. На почти всяко възлово кръстовище колата беше атакувана от малки ромчета, предлагащи ни доста настоятелно да си купим я вода, я мокри или сухи кърпички. Тази гледка е присъща и за България така, че не мисля, че е ще ви изненада, като изключа доста по- голямото нахалство на малките “търговци”. Ако се отнесете много грубо с тях има реална опасност да останете без странично огледало или чистачка. Още с влизането в Истанбул ми направо впечатление сериозното присъствие на хора от ромски произход. Лесно можете да ги забележете, защото се различават от турците и общо взето си изглеждат като нашите роми…

Слушала съм много страшни неща за трафика в града, но благодарение на факта, че приятелят ми е местен и знаеше кога и от къде трябва да се минава. Както вече споменах в предната публикация, клаксоните са основното нещо, което озвучава града през деня. В Истанбул се кара с около 70 km/h и нагоре, като на много места видях полицаи, но никъде някой спрян. Масово се кара и без колан като, ако ви спрат е голяма рядкост да получите глоба и обикновено шофьорите се разминават само с предупреждение.

Първото нещо,освен пътната обстановка, с което се запознах при пристигането си в Турция, беше квартала, в който се намира апартамента на Бурч – Бахчелиевлер. Много приятен квартал, в който има всичко. На български имаето му означава дом с градина и това не е случайно, преди години това е бил един от най-зелените квартали в Истанбл, целият е бил в паркове и градини. С течение на времето квартала се е застроил, но все пак е запазил част от зеленината си, защото повечето жилищни сгради имат градини. Квартала е доста голям и е разделен на така наречените махали, както между-другото са разделени всички по-големи квартали в Турция. Една от махалите, които е най-хубава, спокойна и зелена е именно тази, в която бяхме ние.

Първата ми разходка из града беше именно в Бахчелиевлер. Тогава разбрах, че Истанбул е град разположен върху множество хълмове, като този квартал е разположен на един от тях и от определени места из квартала се разкриват доста живописни гледки към Истанбул. В квартала има много комплекси от затворен тип и в него може да се намери буквално всичко. Много интересно ми стана когато видях, че всички сгради в нашата “махала” са обновени с изолация и различни дребни архитектурни елементи. Така там не можете да видите както в България огромни панелки, с най-различни на цвят изолации и дограми и натории по терасите. Там всички сгради изглеждат нови и всичко е някак си…. прибрано.

Градината към блока на Бурч беше прекрасна! Две големи беседки, две огромни палми, орехи, лепи, хамаци…. много приятно и прохладно място. Освен външният вид на блока беше обновена и вътрешността му. Нови асансьори, парапети и много цветя по етажите.

Стана ми интересно, кой се занимава да поддържа градината и общите части в блока и си казах “Брей, какви съвестни хора!”. Оказа се, че както съм гледала по филмите в блока има семейство, което живее в апартамент в блока без наем и получава заплащане, за да работи като “домакин” на блока. Те чистят градината и общите части, събират боклука всеки ден в 19 часа от всички апартаменти, всеки апартамент чрез домофона може да се свърже с тях и да поиска примерно да идат да купят мляко или захар. Като цяло останах с отлично впечатление от квартала.

На долната снимка можете да видите какво виждах всяка сутрин ставайки от леглото. Вижда се морето, а от различните прозорци се виждаха и някой острови. Вечер също беше много красиво, защото от прозореца се виждаше и летище “Ататюрк” и постоянно имаше по няколко излитащи и чакащи да кацнат самолети. Можете да видите също и състоянието на сградите. И,да, на високо съм, апартамента е на 11 етаж. На по-долната снимка се вижда едната палма в двора.

 

 

 

Бахчелиевлер, Истанбул

Бахчелиевлер, Истанбул

 

 

 

 

Първата нощ

Ще би разкажа преживяванията си през тази въпросна нощ само, за да се посмеете малко на мой гръб.

Доста изморена, най-вече от емоции, в 23:30 часа бях позиционирана в хоризонтално положение в леглото. Едва ли ми е отнело повече от 5 мин. да заспя. Тук е момента да вметна, че изпитвам ужас от природни бедствия и бях сигурна, че по време на престоя ми на 11 етаж 100% ще се срещна лице в лице с този свой страх. Та както си спя сладко сладко изведнъж се будя от едно много силно дъмкане дум дум дум дум и си казах “Край, тука си умрях!” и зачаках да усетя тресене, мирис на дим или шума от цунами. Да ама не думкането продължава, аз съм още жива, а милото сладко спи. Погледнах часовника 2:01. Осъзнах, че това, което чувам е барабан и реших, че някой е прекалил с Yeni Raki и е извадил барабана.В един момент усетих, че шума се движи и се позиционирах на прозореца да видя кой е този луд, който обикаля из квартала и думка по барабан.Чаках, чаках не го видях, но чувах се движи по улиците около блока, това “веселие” продължи точно до 3 и з спокойно си легнах.

До 4 всичко беше ок и отново си спях сладко сладко, докато един глас не раздра нощта и отново скочих в леглото. Гласът идваше като от паралелна вселено, но се оказа на ходжата от съседната джамия. И така след 15 мин всичко беше тихо и аз с доста въпроси в главата успях да заспя.

 

На другата сутрин ми беше обяснено, че е Рамазан и преди години с песни и с различни инструменти се е обикаляло из улиците,за да събудят хората да стават, да се приготвят за сутришната молитва и после хайде на полето на работа. Имало традиция също,ако в околията има топ  да се стреля с него. Тайничко, се зарадвах, че в Истанбул през 2013 година няма топ, с който да стрелят, защото тогава наистина щях да се спомина от уплах.  Хубавото беше, че това беше първата и единствена нощ, в която чух човека нает от общината да върви по улиците и да буди хората.

Ден 2

След като изясних на закуска въпросите ми от миналата нощ се отправихме… накъде?… не знаех, всеки ден програмата беше изненада за мен.

В колата след хиляди молби от моя страна, Бурч ми каза, че отиваме на място, което е сигурен, че много ще ми хареса, но не е известно. Така се озовах в Рьонепарк. Страхотно място на брега на Мраморно море. Зелен парк пълен с животни, птици, кафета и изпълнен с дъх на море. Както любимия позна това ми стана едно от любимите места и почти всяка вечер ходихме там,за да пием чай и да пушим наргиле, а и беше близо до апартамента. Сайта на парка с едно от заведенията можете да видите ТУК , слагам линк направо към галерията, защото сайта има само турска версия.

 

RÖNEPARK

 

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

RÖNEPARK

 

RÖNEPARK

RÖNEPARK

 

 

След като се разходихме из парка, нарадвах се на морето и животните, продължихме с колата карайки край морето. Аз не можех да сваля усмивката от лицето си! Наистина вечерта като се прибрахме устата ме болеше. Бяхме свалили прозорците и аз като малко дете се радвах на всичко, което виждах. И тогава го видях далече пред мен, по-голям от колкото си го представях и много по величествен… единият мост над Босфора… Продължавайки по-крайбрежната вече започнах да виждам по-големи джамии, разкошни къщи и табели сочещи към забележителности, които исках да посетя. Минавайки покрай Топкапъ погледнах Бурч с надежда, но той каза, че във вторник не работи и продължихме.

Оказахме се пред портите на Долмабахче. Това е последният дворец, в който са живели османските владетели. Това е и мястото където е умрял Ататюрк. Двореца е изключително красив отвън, до колкото съм чела вътре е още по-пищен и красив. Обещах си следващият път да го посетя.

Долмабахче Сарай

Долмабахче Сарай

Долмабахче Сарай

 

 

Точно до Долмабахче има едно прекрасно кафе, точно на брега на Босфора и е място, което е задължително за посещение и през деня и през ноща.

 

Кафе на брега на Босфора

Кафе на брега на Босфора

Кафе на брега на Босфора Кафе на брега на Босфора

 

 

След като се понаслаждавах на прекрасната гледка отново потеглихме с колата и отидохме да се качим на някое туристическо корабче. Да си призная като го видях нещо ме наду шубето и започнах да пелтеча, но Бурч просто отиде и плати и бях принудена да се кача. След като потеглихме разбрах нещо… това е Моят Истанбул! Място, на което не мога да спра да се усмихвам, чувствам се прекрасно, има гледки, които не мога да спра да гледам и наистина се чувствам като у дома си. Сигурна съм, че това се дължи до известна степен и на човека до мен, за което много му благодаря.

Да се върна към разходката по Босфора. На корабчето имаше много малко туристи и ние се настанихме най-отпред. Страхът ми веднага отстъпи място на възхищението. Страхотни къщи, страхотни хълмове, абе яката работа от където и да го погледнеш!

Тук се вижда крепостната стена, която е ограждала Топкапъ.

 

Разходка по Босфора

 

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

 

 

 

Червената къща, която се вижда в далечината под моста “Фатих” е къщата на Периде Аксал, майката на Онур от сериала “1001 нощи”. На долната снимка е снимана от по-близо. Къщите, които ще видите по-долу са от азиатската част на града.
Разходка по Босфора

Къщата от 1001 нощи

 

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

 

 

Военното училище в Истанбул.

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

Разходка по Босфора

 

Разходка по Босфора

 

 

 

 

Моста “Ататюрк”Разходка по Босфора

 

 

Обиколката ни за деня не приключи с това, но за да не ви отегчавам, ще продължа с парка Гези и квартал Таксим в следващата част.

Loading Facebook Comments ...

8 comments

  1. Снежана says:

    Страхотни снимки. Кафето на брега на Босфора е същото като от “Забранения плод”. Много интересно написана публикация. Нямам търпение за следващата част. 🙂

    • Lilly says:

      Не бях забелязала кафето, но усилено търсех да видя къщата от филма, но не успях. Ама няма нищо- следващият път. 🙂

  2. doublemama says:

    Ехааааа!!! И аз искам някой ден да кажа като теб “Моят Истанбул”. Имам голям мерак да отида там и прочетох двете части на пътеписа ти буквално на един дъх! Нямам търпение за следващата! Много хубаво разказваш :))

    • Lilly says:

      Задължително иди! Това е един великолепен град и със следващите публикации ще се убедиш още повече в това. Пожелавам ти един ден и аз да чета твоят пътепис от Истанбул 🙂

  3. Елена Бомбева says:

    Благдаря за чудесната статия за Инстанбул.Предстои ми пътуване с Метро бус до Инстанбул така че всичко това което прочетох ще ми бъде от полза. Снимките са много хубави. Очаквам с нетърпение да видя всичко това постигнато с много труд ,съзнателност ,ред и закони. С поздрав

    • Lilly says:

      Здравейте, радвам се, че информацията Ви е била полезна. Истанбул е един прекрасен град, в който всеки може да открие своето кътче, проблемът е, че времето често не стига, а градът е огромен. Пожелавам Ви прекрасно пътешествие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.