Одрин

Одрин

Малко пътешествие в неделния денПреди седмица в неделя с Митко и семейството му отидохме до Одрин.Никога не бях стъпвала в Турция и честно казано нямах търпение да пристигнем.Градът много ми хареса въпреки,че не успяхме да го разгледаме целия,но съм твърдо решена да отида пак.Малко неприятно ми стана от факта,че от българската страна на границата и по-точно,около 20-30 км преди нея, на всички табели и изобщо навсякъде пише на турски.Няма да ви казвам и за каква мръсотия става въпрос.В един момент като се оглеждах се чудих дали още съм в България.Предполагам,ако видя някой човек и му заговоря на български ще ме изгледа странно и ще успее криво ляво да върже две думи.НО разбира се това е само от нашата страна.Одрин е на 15 минути от границата,но най-много един двама продавачи около чершията  да успеят да ти кажат дума две на български.Одрин или на турски Edirne е един град,който въпреки близостта си с Бъргария си е изключително турски и веднага се усеща ориенталският дух,който носи.Не мисля,че има човек,който ще остане разочарован,защото е една прекрасна първа спирка към опознаването на южната ни съседка.

"Новата" джамия

В един от моловете се натъкнахме на “страхотно”златно съкровище.

На Фатмагюл чая

 

Уникални одежди,предназначени за момченцата в деня на тяхното обрязване
Мисля,да започна да внасям от тези чанти
Loading Facebook Comments ...

One comment

  1. dimo domuschiev says:

    mnogo mi stana interesno kato vidiah drehite s koito turcite oblichat decata si kogato shte im rejat kojichka ot pishkata im, kakvi li drehi shte im slojat kogato gi vodiat na zabolekar za izvajdaneto na parvia zab 🙁

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.