Вдъхновения

Категория: Вдъхновения

Браво, Лили…

Денят, в който чух тези думи над 100 пъти беше 22 ноември 2018 година. Защо “Браво, Лили”? Защото най-накрая събрах смелост да кажа на всеослушание “Аз съм дебела”.

View this post on Instagram

Да, от 5 години насам имам едно ново аз, което упорито криех. Какво ме накара да се покажа? Безумният фалш в социалните мрежи, които постоятно ни налагат един еталон за красота, който не е възможно всеки от нас да достигне. От две седмици гледам как моделите на @victoriassecret си фотошопват снимките, което е абсолютно безумие. Ето ви едно момиче в Инстаграм, което е качило 50 кг и пет години се е крило. И какво постигнах криейки се? Нищо. Кой е виновен? Аз. Кой може да ми помогне? Само аз. Ще има ли промяна? Да. Ще бъда ли някога отново човека, който бях преди 5-6 години? Искрено се надявам, че не! Да, бях по-красива, с по-голямо самочувствие, но в никакъв случай не бях по-стойностен човек. Сега красива ли съм? За едни да, за други не. Омръзна ми да се отглеждам по 5 минути в съблекалнята във фитнеса, за да съм сигурна, че никой не ме гледа и да се преоблека. Омръзна ми, да се оглеждам по заведвнията дали няма да видя някой познат, който може да ме види и изкоментира. За това аз ще кажа това, което си мислите вие: Оле, Лиляна каква беше, а сега как се е освинила. Вдигам среден пръст на всичките си страхове и се гмуркам с главата надолу. Вече в Инстаграм ще има и една дебелана, която няма да показва снимки с криви почки и врати зад себе си. от некадърен edit. Вие с мен ли сте? • • • • #beforeandafter #weightloss #weightlossjourney #newperson #newlife #thursday #thursdaymotivation #thursdaythoughts

A post shared by Lilyana Yotova (@lilyanayotova) on

До преди 6 години бях доста секси маце, но поради ред причини нещата с качването на килограми при мен започна да излиза извън контрол. След определено събитие, за шест месеца качих 10 килограма, през следващите 6 месеца се появиха още 10….и така до днес. Имаше периоди, в които правих различни диети, които нямаха никакъв ефект (до голяма степен заради хапчетата, които пиех тогава) и в един момент зарязах всичко и се пуснах по течението.

Бях се настанила в една зона на конфорт, която отказвах да напусна и най-вече да отворя очите си и да видя, че сама натискам главата си под водата и не мога да изплувам. Дали се чувствах добре? По-скоро се чувствах в средата. Самозаблуждавах се, че в момента съм щастлива, чувствам се добре и, да, искам да отслабна, но не правих абсолютно нищо по въпроса. Просто си стоях на дивана, хапвах си любимите вредни храни, гледах си сериали, зарязвах почти всички, с което се захвана и общо взето, пропилявах дните си. Аз прав и здрав млад човек, стоях и чаках да се сучи някакво чудо, което като с магическа пръчка ще върне старата Лиляна и всичко ще си продължи по старому.

Сега ще ви изненадам. Чудото се случи! НО не по начина, по който си представях. Един ден се събудих и бях готова. Готова да се ритна по дебелия задник и да си кажа, че аз съм единственият човек, който може да ми помогне и че е време да взема живота си в ръце. Не споделих нищо с никой, а започнах да се ровя в интернет и разпитвам тук-там за фитнес треньор. Тук искам да вметна, че даден човек, в даден момент ми каза, че не трябва да спортувам и че първо трябва да сваля едно 15-20 кг и чак тогава да се захвана с какъвто и да е било вид спорт. Може би е бил прав, но тъй като няколко пъти съм чувала подобен тип коментари, а до момента с диетите/режимите нещата бяха катастрофални си казах, че е редно все пак да опитам първо да се поразмърдам.

браво Лили, фитнес, отслабване

Та, пазейки в тайна какво ми се върти в ума, започнах издирването на подходящият за мен човек. Знам, че на повечето от вас това звучи смешно, но в онзи момент отчаяно имах нужда да намеря “моят инструктор”. Човек, на който да се доверя. Човек, с когото исках да ми е приятно и забавно, защото знаех, че ще трябва да прекарваме доста време заедно. Имала съм лош опит с фитнес инструктори и да си призная, не изпитвах особени симпатии към “фитнес” хората. Всичко, което виждах бяха мускули, смешни позьорски снимки, подаващи се маркови боксерки и ми идваше да се застрелям.

Както често се случва съдбата се намеси и след седмица умуване, като от нищото се сетих, че синовете на човек, който много уважавам се занимават точно с фитнес. След 10 минути вече знаех, с кого искам да опитам. Писах му, разбрахме се и гордо заявих на хората около мен, че отивам не фитнес. Познайте…80% от реакциите на хората бяха Пфффф… това не е за теб ще идеш 3 пъти и това ще е. Заклевам се, добре, че се бях разбрала с момчето за конкретен ден и час иначе щях да се откажа.

Ето ме и мен. Стоя в съблекалнята на фитнеса, радвайки се, че съм избрала час, в който няма почти никой, защото ме е срам да се преоблека. Обувам долнище, което едвам съм намерила, защото хем ми трябва голям номер, хем да е за пред хора, хем и да не е скъпо, защото, нали се сещате, вътрешно не съм сигурна дали ще го обуя някога отново. Вързвам маратонките и с гръм и трясък нахлувам в залата (това е друга история, ще кажа само, че събрах всички погледи върху мен). Тренировката започна…и почти припаднах. Трябваше много здраво да се стегна, за да не се строполя на пода с цялата си 100 килограмова прелест и да изкарам акъла на горкия треньор.

Тренировката беше абосолютна катастрофа. А аз? Аз се чувствах прекрасно! Това момче ми каза точно това, което исках да чуя. Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че помня датата и часа, в които тренирах за пръв път и мозъкът ми прещрака? Беше 5 септември, а почти два месеца след това, събрах достатъчно сила и смелост да заявя в Instagram и в Facebook, пред познати и непознати, че вече не съм това, което те си спомнят. Че съм нов човек, който е изглежда сякаш буквално е изял човека, който бях, но че вече съм станала от дивана и поне опитвам да променя нещо в себе си.

Ако сте стигнали до тук и очаквате да ви кажа, че вече съм свалила 10 кг и тренирам всеки ден, хрупайки моркови, сте се излъгали.

Опитвам се да бъда максимално редовна с тренирането, но има и дни като днешния, когато нещо ми попречва да отида в залата, но освен срам, че съм вързала тенекия на треньора, не изпитвам угризения на съвестта. Не искам да приемам спорта като нещо задължително, а като нещо, което ми доставя удоволствие. Защото , о, изненада, оказа се, че ходенето на фитнес много ми допада.

Това, приятели, е история с продължение и продължението имам силата да го напиша само и единствено аз.

wishlist

Wishlist numero uno

Мога цял ден да стоя в интернет и да разглеждам различни онлайн магазини. С настъпването на новия сезон напълно “нетипично” за мен харесах 109873 неща, които поради една или друг причина искам да притежавам… Още…

есен

Есен

Не знам при вас как е, но тук в Пловдив, есента дойде за около … хм…. 5 часа. Докато беше 35 градуса и се чувствах все едно е началото на Август, а не средата на Септември, ей така, една сутрин се събудих и вън беше като от сцена на клипа на “Ветрове”. Още…

Любими бъгарски блогове за 2015 година

Любими бъгарски блогове за 2015 година

С наближаването на краят на годината се замислих, че би било интересно да ви споделя кой са любимите ми блогове през тази година и се надявам да откриете или преоткриете някой от тях.  Още…